Какво представляват Мазнините?
Мазнини, това са органични съединения, които принадлежат към голямата и разнородна група на липидите. Общото за всички липиди е тяхната неразтворимост във вода, но пък имат добра разтворимост в органични разтворители. Към липидите, освен мазнините принадлежат още: фосфолипидите, восъците, каротиноидите, стероидите. Тази група от съединения не са биополимери, подобно на белтъците и полизахаридите. При тяхното окисляване в организма се отделя два пъти повече енергия, отколкото от протеините и въглехидратите. При биологичното окисление на 1 грам от последните се отделят 4 kcal, а от мазнините цели 9 kcal. Именно затова, излишъкът на мазнини в храната води до затлъстяване, сърдечен инфаркт, атеросклероза и други заболявания. Това съвсем не означава, че те са вредни за приемане. Недостатъчният прием на мазнини нарушава дейността на нервната система, забавя се растежа, отслабва имунната система, нарушават се метаболитните процеси, появяват се редица патологии в кожата, зрението, бъбреците.
Какви са функциите на Мазнините?
Функциите на мазнините са разнообразни – те са депо на енергия под кожата и в рехавата съединителна тъкан около вътрешните органи. Имат изолационна и механично-защитна функция. Всъщност редица представители на групата на липидите активно участват в изграждането на клетките и тъканите. Мазнините са източник на вода – при разграждането им се получава голямо количество вода.
В химично отношение мазнините са триглицериди – естери на глицерина с висшите мазтни киселини. Мастните киселини в зависимост от наличието на двойни вързки се разделят на наситени /не съдържат двойни връзки/ и ненаситени / имат двойни връзки/. Наситени мастни киселини се съдържат предимно в животинските мазнини – овча и говежда лой, свинска маз, краве масло, но и в някои растителни като палмово и кокосово масло.
Наситени мастни киселини може да се синтезират в човешкото тяло, те се използват главно като енергиен източник. Повечето мазнини от растителен произход съдържат ненаситени мастни киселини, с две, три, четири или пет двойни връзки. Ненаситени мастни киселини с повече от две двойни връзки се наричат полиненаситени. Две от мастните киселини са незаменими, те могат да се приемат само с храната – арахидонова и линолова. От тях в организма може да се синтезират други полиненаситени мастни киселини. Слънчогледовото, маслиновото, рапичното, царевичното олио и фъстъченото масло например, съдържат полиненаситени мастни киселини. Висока биологична стойност имат и мазнините в ядките, мазнината на рибата и домашните птици, лененото, конопеното и сусамовото олио, както и маслото от гроздови семки. Физиологично обоснованите норми, изискват мазнините да осигуряват до 32 процента от енергийните потребности на организма, като с напредване на възрастта процентът намалява.
Разгледайте нашите продукти <<< Цъкнете Там
Не забравяйте, че неправилното съхранение и кулинарна обработка, водят до загуба на биологично – активните свойства на мазнините. Например при пържене, в резултат на окислителни процеси се образуват дразнещи лигавицата на стомаха и червата съединения, предизвикват се възпаления, а някои от тях имат и канцерогенно действие.
Ще обърнем кратко внимание и на някои други представители на липидите, освен мазнините. Добре познати са фосфолипиди, взимащи участие в изграждането на биологичните мембрани на всички клетки, но най-силно са застъпени в нерваната тъкан, сърцето и черния дроб. Техен представител е лецитинът, притежаващ силно липотропно действие. Богати на лецитин са яйченият жълтък, субпродуктите, рибата и хайвера, черупкови плодове, нерафинирани растителни масло и други.
Недостигът на лецитин, едновременно с белтъчен такъв, води до мастна инфилтрация на черния дроб. Лецитинът е важен, тъй като регулира процесите на възбуждане в кората на главния мозък. От групата на стеролите ще споменем зостеролът холестерол. Той изпълнява разнообразни функции. Участва в процесите на дифузия и осмоза, в образуването на жлъчните киселини, на хормоните на надбъбречните жлези и половите хормони, в образуването на витаамин Д3. Всъщност организмът синтезира около 80 процента от холестерола, само 20 трябва да постъпват чрез храната. Здравият организъм е в състояние да регулира обмяната на холестерола. Увеличеното съдържание на холестерол в кръвния серум води до отлагането му под формата на плаки в артериите. Затова е важно да има умереност и разнообразие при приема на различните групи хранителни вещества.
За човек с ниска и умерена интензивност на физическия труд, съотношението между белтъчини, мазнини и въглехидрати е 1:1:4.
Като заключение, ще използваме класификацията на д-р Т.Ташев, академик от БАН и основоположник на българската школа по хранене и диететика, за седемте групи храни. Чрез умелата комбинация на храни от тези групи, се постига разнообразие и балансираност в ежедневното хранене.
- Група 1. Мляко и млечни продукти
- Група 2. Месо, риба, яйца
- Група 3. Хляб, тестени изделия, захар
- Група 4. Бобови храни и ядки на черупкови плодове
- Група 5. Мазнини – растителни и животински
- Група 6. Зеленчуци
- Група 7. Плодове и плодови сокове