Какво представляват Въглехидратите?
Въглехидрати представляват основни органични съединения, източник на енергия за клетката. Поради сладкия вкус на много от представителите, те са познати и като захари. Тяхната основна мономерна единица е монозахаридът.
Така наречените въглехидрати имат редица функции: служат за енергия, имат пластична функция /т.е. участват в изграждане на редица вещества като нуклеинови киселини, мукополизахариди, коензими и други, имат значение за функциите на червата/източник на енергия на нормалната чревна флора/, а хранителните фибри/влакнини/ са регулатори на перисталтиката.
При физическа активност или гладуване, въглехидратите са тези, които първи доставят енергия на клетката. Ако липсват такива, започва разграждане на мазнините. Всички знаем, че ако с храната се приемат излишни количества въглехидрати и липсва адекватен двигателен режим, то те лесно се складират като мазнини. Ако има недостатъчен прием на въглехидрати, то в човешкия организъм те може да се синтезират от някои аминокиселини, за да се покрият минималните поребности от глюкоза. Това води, води до намален белтъчен синтез. Освен това, недостигът на въглехидрати нарушава метаболизма на водата.
Групите Въглехидрати
Групите въглехидрати са – монозахариди / състоят се от 3 до 7 въглеродни атома/, олигозахариди/ от 2 до 10 мономерни единици/ и полизахариди / съдържащи до няколкостотин мономера/.
От монозахаридите с най-голяма значение за обменните процеси са хексозите / глюкоза, фруктоза, галактоза/. Основен енергиен източник е глюкозата. Тя се разгражда поетапно в присъствие на кислород до въглероден диоксид и вода, и се отделя енергия. Глюкозата в чист вид се съдържа в почти всички плодове /например грозде, кайсии, ябълки/, в пчелния мед достига да 35 %. Тя се усвоява най-бързо, тя е основен градивен материал за клетката. Излишъкът от глюкоза се превръща в полиризахарида гликоген или в подкожна мазнина. Нивото на кръвта захар се регулира от ЦНС, жлезите с вътрешна секреция и черния дроб.
Друг монозахарид е фруктозата, тя е най-сладката захар. Два пъти по сладка от захаразата и три пъти от глюкозата. Съдържа се в плодовете/ дини, ябълки, круши, грозде/, меда и маласата Тя в незначителна степен се превръща в мазнини и повлиява благоприятно чревната микрофлора. Подходяща е за хора в старческа възраст, при умствен труд, при диабет и атеросклероза. Нейната обмяна е независима от инсулина.
От олигозахаридите, най-известни са дизахаридите малтоза, лактоза/млечна захар/ и захарозата / добре позната на всички обикновена захар/. Ще акцентираме върху последната, като най-неподходяща за съставяне на здравословен хранителен режим. Прехранването със захароза води до нарушаване на обмяната на холестерола, като повишава неговите стойности в кръвта, доказано допринася за появата на затлъстяване, диабет, инфаркт, атеросклероза и зъбен кариес.
Полизахаридите имат големи молекули, слаба разтворимост във вода и липса на сладък вкус. От гледна точка на храненто те са: смилаеми/ гликоген, скорбяла/ и несмилаеми/ зелулоза, хемицелулоза, пектинови вещества/
Скорбялата се натрупва в семена, плодове и корени. Ние си я набавяме чрез консумацията на хляб, зърнени храни, макаронени изделия, варива, картофи. Тя се хидролизира постепенно и по този начин покачва бавно кръвната захар.Скорбялата се явява резервен въглехидрат за растенията, а гликогена за животинските организми, в частност човека. Всъщност излишните въглехидрати, постъпващи с храната се превръщат в гликоген. Гликогенът се складира в черния дроб и скелетната мускулатура, а при нужда от глюкоза, той се разгражда.
Несмилаемите полизахариди/ влакнини, фибри/ дразнят механорецепторите по чревната лигавица и стимулират перисталтиката на червата. Дневната им хранителна дажба не трябва да е по-малко от 30 г дневно. Богати на целулоза са плодовете, зеленчуците, семената на зърнените култури. Пектиновите вещества са високомолекулни колоидни въглехидрати, те обезвреждат отровите в храносмилателния тракт, свързат се с йоните на тежките метали, намаляват холестерола в кръвта, ускоряват заздравяването на рани. Техни източници са – ябълки, дюли, лимони, праскови, ягоди, сливи, круши, портокали, ряпа, грах, домати, целина и други.
Както става ясно, въглехидратите не са ни враг, те са необходими в ежедневното ни меню. Важно е да съобразим техния прием с нивото на двигателната ни активност, с теглото и здравословния статус, с вида и източника на въглехидрат. Не забравяйте, че най-големият консуматор на глюкоза в нашето тяло е мозъкът, следват го мускулите, черният дроб и еритроцитите.
Ключът към нашето здраве е в балансираната и чиста храна!