Белтъци, основни групи хранителни вещества и здрав. хранене
Човешкият организъм е изграден от взаимносвързани клетки, а те от тъкани, изграждащи органи. Органите са организирани в системи, които функционират като едно цяло, извършвайки основните жизнени процеси. Кои са те: хранене, дишане, растеж, размножаване, отделяне, развитие, дразнимост и движение. В живата природа съществума единство и ред. Съвсем естествено, без жизнения процес хранене е немислимо дългосрочното съществуване на човешкия индивид. Човекът е хетеротрофен организъм, той трябва да получава с храната основните групи хранителни вещества – белтъци, мазнини и въглехидрати, а необходимата за синтезите в клетките енергия, се получава за сметка на окислителните катаболитни процеси. Метаболизмът /обмяната на вещества/ е съвкупност от биохимични реакции в клетката, разделени на две групи – реакции на разграждане/ катаболитни/ и реакции на синтез /анаболитни/.
За да бъде дадено вещество наречено хранително, то трябва да може да доставя енергия на клетката. Ще разгледаме накратко трите основни класа органични съединения, необходими за съществуването на клетката, а оттам и на целия организъм.
Ще започнем с белтъците / протеините/, които са хетеробиополимери, изградени от мономерни единици, наречени аминокиселини. Повече от половината от сухото вещество в организма е белтък, затова чрез храненето ние трябва ежедневно да си го набавяме.
Какви функции изпълняват Белтъците?
Белтъците изпълняват в нашите клетки различни функции – структурна/ градивна/, защитна /имунна и механична/, двигателна, транспортна, регулаторна, каталитична и енергийна. Всъщност като източник на енергия белтъците се използват изключително рядко. Например при гладуване, когато другите източници – въглехидратите и мазнините, не присъстват чрез храната. Възможно е това да настъпи също при продължително тежки заболявания, а също и при изтощително физическо натоварване, когато енергийните ресурси са изчерпани. Двадесетте аминокиселини, които изграждат белтъците се разделят на заменими и незаменими /есенциални/. Заменимите могат да се синтезират в човешкото тяло, например от прекурсори като глюкозата, а незаменимите, осем на брой, не могат. Това са аминокиселините: левцин, изолевцин, валин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин и триптофан. За децата има още две незаменими аминокиселини – аргинин и хистидин.
Белтъците постъпват в човешкия организъм чрез храната – основно от животински произход, но има и такива с растителен произход. Източници на протеини са – всички видове меса и месни продукти, риба, яйцата, млякото и млечните продукти, морските дарове, варивата – леща, боб, грах, нахут. Зърнени, житни култури, а също и ядки – лимец, овес, соя, киноа, амарант, елда, ориз, камут, просо, царевица, фъстъци, лешници, бадеми и много други. Различните видове ядливи гъби, като представители на третото организмово царство, също са източници на протеини.
Разгледайте също и протеините които предлагаме /Цъкнете Тук/
Всъщност оптимална е балансираността на незаменимите аминокиселини в белтъка на кърмата и на кокошето яйце, те се приемат като еталон за т.н.идеален белтък /биологично пълноценен/. Колкото по-разнообразна е храната, толкова вероятността от оптимално задоволяване на потребностите на клетката е по-високо. При системен недостиг на белтъци в храната започва нарушаване на метаболитните процеси и на дейността на жлезите с вътрешна секреция, появават се отоци, намалява имунната защита, мастно израждане на черния дроб, нарушава се дейността на централната нервна система, намалява телесната маса, нарушават се процесите на растеж, усвояването на витамините и минералните соли е нарушено, води и до изоставане в умственото развитие при деца и юноши.
Прехранването с протеини също е нецелесъобразно. То повишаване на възбудимостта на централната нервна система и жлезите с вътрешна секреция, повишава се образуването на токсични крайни продукти, обременява се храносмилателната система, нарушава се обмяната на пурините, а според последни данни води до повишен риск от някои онкологични заболявания /на дебелото черво, на простатат, на млечната жлеза/.
Нормирането на потребностите от белтъци е основно съобразно възрастта, двигателната активност, пола, здравословното състояние. С нарастване на енергоразхода се увеличава относителният дял на белтъка в дневната хранителна дажба. Ако искате да запазите своето здраве, то заложете на балансираното хранене с качествена и чиста храна. Що се касае до белтъците – приемайте разнообразни източници на протеини в рамките на деня в оптимални количества.
